СЪДБА ОРИСАНА
Съдба орисана е... да те обичам -
вятър... плачещ в моето сърце.
Ръка, която сънищата ми облича
с погледа на най-любимото лице.
Съдба орисана е... да те чакам -
устни... докосващи мойта душа.
Клонка разцъфнала, разплакана,
окъпана в капки блестяща роса.
Съдба орисана е... все да те нося
под крилете си... С теб леко летя.
Отгатваш всичките ми посоки.
Постилаш пътя ми със светлина.
Орисана съм безкрай да те обичам.
Прекрача ли прага на вечността,
отново ще бъда твоето „мъжко момиче“,
в сърцето си носело докрай любовта.
08 04 2019
© Надежда Борисова Все права защищены