ДИС (Деа)
298 6687
30 апр. 2020 г., 07:50

Съдба съм ти 

  Поэзия
1327 6 9

На капки е залезът

в чаша от спомен.

Седни срещу мен. Погледни ме!

Сънят нека лази

в краката бездомен.

Сега сме сами. Само ние.

Не се оправдавай

за всеки, за всичко -

невинен, виновен... Все тая.

Не те обвинявам -

не ми е привичка.

Не искам за нищо да зная.

Не вярвам на думи

отдавна, отдавна...

Животът така ме научи.

Недей да се чудиш,

не търся (а трябва),

нарочно така ти се случих.

Копринено мека

водица. Мълчана.

Нали уж си силен за трима?

Но аз съм утехата,

аз съм желана...

Не моля за нищо. Аз взимам.

Какво не разбираш?

Не те омагьосах. 

Ти сам пожела свободата,

а все не намираше

друга посока

освен мен. Това е съдбата.

От залеза капки

да пием. Рискувай!

Горчи ли? До дъно тогава!

Че само със сладко

животът не струва

щом с мен си. А аз съм такава.

 

 

 

© Деа Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Иван!
  • Много ми харесва! Поздравления, Деа!
  • Благодаря, Бри!💖
  • Благодаря, приятели!💖💖💖
    Георги, не е заплашително - само се закачам
  • Хареса ми.
    Макар заглавието да е заплашително...
  • О, Деа. Много е красиво!
  • Усмихвам се...
    Мъжете не вярват в съдбата. Флиртуват с нея, канят я на питие, играят дръзко и бързат да запишат точка. А тя пуши нехайно дългата си цигара и им оставя няколко обиколки преднина. Финалът е ясен. От страст най-често се плаче
    Малко размисли по икиндия 💋🌞
  • Чудесно е, Деа! Така трябва! 😊
  • Разкош!
Предложения
: ??:??