Отпивам последната глътка кафе.
С надежда поглеждам утайката.
Обръщам чашата върху салфетка
и започвам да градя дворец от илюзии.
Представям си, че ме очаква щастие,
усмихвам се - ще срещна любовта.
И после чувам в мене глас да казва:
"Хей, страннице, та тя е в тебе любовта!"
Гласът руши двореца от мечти.
Захвърля ме в реалността.
Усещам - нещо бузите ми пари.
Припряно бърша нежната сълза. ...