Съдбата е разгонена вълчица
Съдбата е загадъчна жена...
Капризничи, когато я ухажват!
Понеже знае своята цена,
съгласна е за нея да наддават...
Надсмива се на нашите мечти...
Съдбата е разгонена вълчица!
С хиени няма да се унижи,
напразно лъвове по нея тичат...
С нашийник няма да я задържиш,
не можеш да я храниш от чиния!...
Дори веднъж със нея да преспиш,
недей очаква после милостиня!
Съдбата превъзбужда се от кръв
и ноктите до смърт са безпощадни!
В капана си заложен като стръв!
Защото червеите винаги са гладни!!!
© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены
но ще ти пиша - невероятен стих!
Съвършен!
И за жалост сто процента верен...