merigold (Мери)
270 2640
20 дек. 2006 г., 16:21

Съдбата на човека 

  Поэзия
1370 0 12


Изровено от старите ми тетрадки
от ученическите години

Съдбата на човека

 

Да бягаш, да се криеш, да залягаш,

крака да влачиш и опитваш пак,

не ще да можеш да избягаш

от твоята съдба и твоя знак.

 

Кръстът твой  е на челото ти изписан,

макар за смъртните да е незрим,

не  можеш ти с гума  да го триеш,

той пак за теб ще е непобедим.

 

Ще тегне на челото като  котва,

отпусната в бурното море,

ще дращи мислите ти като котка,

ще плаче в теб като дете.

 

И някога, когато камбанен звън

за теб простене и те призове

той, кръстът твой не ще да те остави-

ще легне с  теб и с тебе ще умре.

 

© Мери Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много е силно.И истинско.И ми харесва
  • Браво ЧАР и този път ме впечатли!
  • трий със съвест
    или гумата вземи
    но по-добрата
    майсторката Мери
    със заядливост
    не дразни
    нищо че от истината
    понякога боли

  • Много ми хареса. Поздрав!
  • Благодаря ти Мая, но в поезията е допустимо да се спазват и правилата!
  • Благодаря ти Мая ще сложа запетайката, която съм пропуснала и ще махна излишното "нас". А за двойното във не съм съгласна- против правописните правила е, а също така при четене пак си се изговаря двойно така или иначе!
  • Благодаря ти Василена! В училище бяхме учили за алитерацията и реших да напиша стихотворение с това изразно средство.Явно от малка съм имала заложбите да стана филолог, каквато и станах всъщност!
  • Това стихотворение е писано преди повече от 10-15 години. Явно тогава съм разсъждавала така. Като всеки тийнейджър, който се намира в емоционална дупка. Но..такава е простата истина- съдбата си е съдба и никой не може да избяга от нея. Благодаря ви за отличните оценки
  • ... нали имаме избор.
    Поздравявам те, приятелко. И трябва да продължиш да пишеш.
  • Оценката съм я поставила на използваните изразни средства, а не толкова на основната идея.
  • Много е силно и трогателно, но й навява тъга и обреченост! Но има и такива моменти в живота, макар че съдбата не е толкова отсъдена и неконтролируема.Има някаква "съдбовност" в нашите житейски събития, но аз не съм толкова крайна и мисля, че с действията и разума си човек сам може да промени "съдбата си", поне за някои неща.Делата движат живота, а не съдбата и инерцията!Съдбата обезсмисля нашите стремежи за борба и действие.Нали животът си го градим ние!
  • О, какви черни мисли, но...е така!
Предложения
: ??:??