26 авг. 2020 г., 16:17  

Съдбата на глухарчето 

  Поэзия
475 3 3
Разпръсна нашироко семена,
чадърчетата в миг се разпиляха.
Виновен беше вятърът сега,
развихрил цветовете и листата.
И всеки парашут намери бряг,
ефирно приземи се в тишина.
А беше неизбежен този бяг –
в жадуващи ливади и поля.
Десетки дни под слънцето изкара,
десетки нощи – с бляскава луна.
Но лятото безмилостно догаря,
аз, Златно, ще те чакам ... в пролетта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Все права защищены

Предложения
: ??:??