СЪДБАТА НА ЖЕНИТЕ
Жена, останала сама в живота,
нелека веч е нейната съдба.
Със тежък кръст по своята Голгота,
с товара двоен - птица без крила.
Край нея птичките ù чуруликат.
Нужна им е още - добре го знай,
но доще време, скоро ще отлитнат,
празно ще е мястото докрай.
Другар ще си потърси тя след време,
защото тъй чвек е устроен -
опора, сила и надежда до нея,
спокойствие да вдъхва всеки ден.
Как радвам се за тез съдби човешки,
които като ручейчета две
надрасли предразсъдъци и грешки,
в поток огромен са се слели те.
Другарка равна с равен във живота,
събрани да делят добро и зло
и впрегнали се заедно в хомота,
по равно да са в радост и в тегло.
И обичта в очите им да свети.
Ръка в ръка до сетните им дни.
И няма те да са сами, ни клети,
додето пламъчето догори.
© Анка Келешева Все права защищены