5 апр. 2008 г., 22:41
Аз чакам - от никого чакана,
пилея се в минутите тежки,
сълзи роня... но от никого неизплакана,
горя в ада от мои грешки!
И знаеш ли, носейки болка минутите,
имах време за равносметка,
боли ме, знаейки, че идва краят,
разбрах, че силна съм, умея да прощавам!
Безцелно губих се,
молех се да те намразя,
но усмивката ти ме убива,
горях от гняв и болка, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация