Alastor (Аластор)
101 607
30 июн. 2010 г., 11:49

Съдбата на поета 

  Поэзия » Любовная
551 0 0

 

 

 

Музи, властни и себични,

орисват нашата съдба

и правят дните ни различни

с една усмивка и шега.

 

А после нещо се променя

като разплискана вода -

непроменени, но ненужни

събуждаме се след съня.

 

Страданията мълчаливо

си носиме в една торба

и нещо някъде загива –

дали преди, или сега...

 

А ти все още ли я чакаш,

или затвори таз врата?

 

 

28-06-2010

 

 

© Аластор Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??