19 мар. 2018 г., 22:25

Съдбата не разделя... 

  Поэзия » Любовная, Философская, Свободный стих
735 1 3
И как да не те обичам, живота обичаш...
рисуваш светулки, светлина в тунелите...
И какво да правя сега, когато си далеч...
знай че в сърцето ми оставаш да обичаш...
Няма никакво значение разстоянието...
само то може да ни отведе към мечтите...
И накрая, когато се завърнем сбъднати...
ще се усмихнем на мига, в който тръгнахме...
Не знам как да те забравя, просто не знам...
Знам само че те обичам, че слънцето си ти...
и на хиляди километри, един до другиго сме...
прегърнати в копнежа и делата на мечтите... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Все права защищены

За миговете, когато сме далеч от най - близките си..., но всъщност се намираме по - близо от всякога, защото даваме път и възможност на мечтите...Съдбата не разделя, когато сърцето обича и лети несломимо...

Предложения
: ??:??