Съдбата не разделя...

И как да не те обичам, живота обичаш...

рисуваш светулки, светлина в тунелите...

И какво да правя сега, когато си далеч...

знай че в сърцето ми оставаш да обичаш...

Няма никакво значение разстоянието...

само то може да ни отведе към мечтите...

И накрая, когато се завърнем сбъднати...

ще се усмихнем на мига, в който тръгнахме...

Не знам как да те забравя, просто не знам...

Знам само че те обичам, че слънцето си ти...

и на хиляди километри, един до другиго сме...

прегърнати в копнежа и делата на мечтите...

Ще те чакам и ще изграждам всяка стъпка

ще изпълня със смисъл дъха, който трепти...

когато се обича така, не съществува времето...

в живота приказката няма край, има начало...

За миговете, когато сме далеч от най - близките си..., но всъщност се намираме по - близо от всякога, защото даваме път и възможност на мечтите...Съдбата не разделя, когато сърцето обича и лети несломимо...

Свързани произведения

Kalia1117 (Лили Вълчева)

2018-04-05T00:58:57+03:00

Благодаря от сърце! Поздрави!
Monserrat (Мелани)

2018-03-30T19:55:06+03:00

Открих нещо, което е истинско!
Kalia1117 (Лили Вълчева)

2018-03-23T00:14:03+02:00

Благодаря ти от сърце, приятелю! Бъди!
Благодаря на всички, отбили се да прочетат!