Когато цветовете се родят
и ме обгърнат с ярка перелина.
Когато чувствам знаците на Бог –
че ме закриля и че в мен го има.
Тогава ще целуна таз земя,
ще я погаля, ще дочуя стона
от буците, пропити със кръвта
на Осогово – каменната броня.
И ще дочакам да узреят пак,
черешите в полите й безбрежни.
Ще бродя, докато не падне мрак
и ще мечтая на криле – копнежни. ...