14 июн. 2022 г., 10:01

Съдбовна среща 

  Поэзия
487 4 6

Тя нямаше ни възраст, нито минало.
В очите ѝ гореше древно знание
на всички прародителки безименни,
за обич, за живот и за страдание. 

 

А беше ли, не беше ли красавица,
не знае никой c – просто озарение,
но дремеха в гърдите ѝ светкавици –
в едно и страшен взрив, и сътворение. 

 

Той беше син на вечна мощ, поникнала
от дебрите на хиляди предания
за рицари, със смърт и битки свикнали,
а надарени с ангелско сияние. 

 

Богат ли беше, славен ли – изгубена
и с прах покрита тайна. Но в годините
опази се от грях. Навярно влюбен е
в безсмъртно светла същност на богиня. 

 

Вселената ги срещна. Разпиляха се
за миг безброй светулки. И угаснаха.
Случайност ли доведе ги под стряхата,
в погрешен час, на правилното място!? 

 

С едничък взор и двамата изрекоха
копнежа и дълга, страха и силата...
Единствено в ръцете на Твореца е
да ги сбере. Или да ги размине. 

© Вики Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??