Venera_m1974 (Марияна Ангелова)
53 168
25 мая 2008 г., 01:23

... Съдбовно... 

  Поэзия
631 0 4
... Съдбовно...

Поисках пак при тебе да се върна.
Поех по пътя толкова познат,
но някъде към края се обърках
и спря ме мъж на обич по-богат!

Очите ми го гледаха копнежно,
но пареха от болката по теб!
И взе ме той в прегръдката си нежна!
Показа ми вълшебния си свят!

Ръцете му ме галеха познато
тъй, както галеше ме ти преди!
Поиска да ми стопли той душата.
Без думи ме обичаше дори.

А погледът му носеше надежда
за щастие и по-добър живот.
Не мислех аз за грешките си прежни.
Дари ме той със своята любов!

Не обещаваше да бъде с мен до края.
И дума не прошепваше почти.
Но чувствах аз, че и преди съм го познавала!
Преди да срещна теб дори!!!
МаriAngel

© Марияна Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Личи си, че си изляла наистина душата си на тези редове! Поздрави, скъпа Марияна
  • Много истински...стих...винаги има надежда...
    след края...има начало на нещо ново...Хубаво е.
    с обич, мила Марияна.
  • Когато се затвори врата, се отваря прозорец! Тривиално, но болка истинско и - от стихът ти показателно! Очаквам другите ти стихове! Този е прекрасен! Поздрав!
  • Понякога ,когато човек се загуби -намира най -истински ... себе си......

    Харесах..........
Предложения
: ??:??