Senni (Силвия)
162 1968
26 февр. 2008 г., 08:20

Съхранение 

  Поэзия » Любовная
671 0 19

Да те запазя не успях,

изгубих всичките ти трепети,

наказах себе си да бъда в мрак,

безумно похабих те и оплетох те.

 

 

Сега е късно, във душата ми тъмнее,

надвиснали в очите ми вилнеят бури

и вятър разпилява любовта ми,

убих те със последните куршуми.

 

 

Сега е късно, себе си загубих,

и лутам се, до кръв съм наранена,

сега застинал стон в сърцето си,

сега си радост - неродена.

 

 

Сега е късно... вече свечерява,

със себе си стоя и разговарям,

опитвам се да бъда силна... да не плача

и огъня с ръце да не разравям.

 

 

Сега е късно... няма да ни има,

един без друг на пътя ще живеем

и таз прокоба е над нас надвиснала,

дали един без друг ще оцелеем...

© Силвия Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??