22 нояб. 2008 г., 18:21
Тъмнината вече име няма,
тя навсякъде е разпиляна...
Свещта угасва в мойта стая,
но къде си ти не зная.
Сълзи в твоите очи,
камък върху моите гърди.
С него в сънищата свои падам,
събуждам се и отново страдам.
Как бих могла сега
просто да се извиня
като ти далеч от мен се пазиш
и тъй искрено ме мразиш? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация