Понякога изглежда като че беше вчера,
понякога изглежда като чужд спомен нечий...
Повелявам да бъда щастлива и не е лошо.
Пропускам уличния хаос край ушите си.
Възвръщам босата си грация, с надежда
живее в мен тъга глуха, пасторално дивее
и си мисли, че на героя, на кумира прилича...
Все там стъпките й парят от падения лични,
все там тича - бряг спасителен, безкошмарен...
Знам пречистена навярно, някому е нужна
там, в струяща тюркоазена дискретност,
във която винаги и пак ще се оглеждам - ...