21 нояб. 2008 г., 08:38

Съжителство 

  Поэзия » Любовная
611 0 14
Понякога изглежда като че беше вчера,
понякога изглежда като чужд спомен нечий...
Повелявам да бъда щастлива и не е лошо.
Пропускам уличния хаос край ушите си.
Възвръщам босата си грация, с надежда
живее в мен тъга глуха, пасторално дивее
и си мисли, че на героя, на кумира прилича...
Все там стъпките й парят от падения лични,
все там тича - бряг спасителен, безкошмарен...
Знам пречистена навярно, някому е нужна
там, в струяща тюркоазена дискретност,
във която винаги и пак ще се оглеждам - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Все права защищены

Предложения
: ??:??