От тъга сълза потекла -

като капчица смола от бор,

изсъхнала в началото на своята пътека,

превърнала се във омраза, страх и мор.

Станали приятелите врагове

и веселият глъч затихнал,

минавали години, векове

и никой никога не се усмихвал.

Любовта изчезнала изцяло,

превърнала се в най-красивия им мит,

мрачно демоническо начало -

същите били на вид.

И никой не разбрал защо

нещастието превърнало се в тяхната съдба,

а на вековното пресъхнало дърво

нужна е била едничка - моята сълза.

От тъга сълза потекла -

като капчица смола от бор,

изсъхнала в началото на своята пътека,

превърнала се във омраза, страх и мор...