Една сълза -
прашинка болка,
пълзи по скулите.
Изтри ù я с устни.
Вкусът солен остава спомен.
Не се обръщай!
"Сбогом" - мълвя,
а искам да те върна.
Случайна среща след години.
Дали ще ни боли?
Ръцете дали ще се
докоснат мъртво,
сърцето няма ли да затупти?
Сълзата пак ще заблести в окото,
кротко ще те проследи.
Спомените ще наниже,
но дали ще сложи нявга кръст?
© Василка Ябанджиева Все права защищены