Сълза

25 июн. 2006 г., 11:33

Поэзия

947 0 2

Сълзица мъничка и плаха
отрони се от моето сърце
родена тя в много мъка
бе символa за мен на любовта

В нейната кристална, нежна дрямка
просветнаха безброй светулки,
И бледа сянка в мрака пуст
видях от мен да се отдалечава.

В глухата и сляпа тишина
дочух как ехото повтаря:
-Това е тя,красивата милейди,
а аз познах във нея Любовта.

След нея иде утрин
и свеж,приятен слънчев допир,
а капчицата малка-плаха,
полегнала оставих във студа,
умирайки да вика любовта.

Сълза

Свързани произведения

Комментарии

Предложения