Сълза прокрадна се в моя сън ,като неканен гостенин .

Омая ме тя със своята сила и остави в мен  диря.

Наказа ме нощта да стоя в капана на тази сълза ,отронваща се като късче сняг над очите ми .

Водни капчици са сълзите.

Като капки перли в очите.

И едва долавям аз дъжда ,следейки с поглед една сълза .

Сълза кристална и човечна .

Сълза близка и далечна.

Сълза впила се в очите ми 

и изписана на лицето ми.

Слях се с дъжда .

Скрих си лицето 

и спря ми сърцето .

А сълзата капеше като ситен прашец на един невинен светец.