СЪЛЗА
Панелени огради, префинени легла...
Душата ми пострада, ала не стана зла.
Щастлива съм, че мога да имам точно теб
и сладката тревога на влюбено дете.
Благодаря ти, мили, че беше откровен
и че намери сили да вярваш сляпо в мен...
Дилемите житейски сама ще си реша,
но никому - до днеска - и нищо не дължа.
Не казвам думи вещи и остри като нож.
Сънувам нас и свещи... и нежност... Цяла нощ.
Съня недосънуван дали ще разбереш?
Ти плачеш?... Значи струвам една сълза поне...
© Радост Станчева Все права защищены
Красив стих!!!