Сред твоите жита съм нежен цвят.
Синчец залутан в зноя им се сгушва.
Под небесата ти съм в полет пак...
Със вятъра врабче към теб се люшва.
*
Във моя изгрев си дочакан лъч.
Сълза на утро по цвета се стича...
Изпратен ми от Бог сънуван Мъж.
На който шепна своето... Обичам те.
© Людмила Билярска Все права защищены