Сълза от спомен
Ще дойде миг и ще потърсиш
гласа ми тих, неуверено далечен.
До теб ще бъда, но няма да ме виждаш.
Ще чувстваш само повика ми вечен.
В косите ти ще бъда, за да ги помилвам.
В очите ти ще бъда, за да ги целуна.
В гърдите ти ще бъда там притихнал.
В сърцето вечно ще бушувам.
А слънцето ще спомня оня лунен камък,
запалил в нас и нежност, и желание.
Ще бликне във очите пламък. ...