Аз не отмъщавам
никога!
Лесно прощавам
и непростимото.
Подарявам
всичко -
дори най-любимото.
Раздавам се
до последната троха...
Ти ли уби тази жена?
Сега
цяла вървя против себе си!
Погазвам
всичките си ценности,
събирани с години.
Загърбвам достойнството си.
Опетнявам честта си.
(А беше толкова бяла!)
Вървя като ослепяла
и падам,
и ставам,
и падам отново...
Но винаги съм готова
да разболея паметта,
да разкъсам очите,
да изтръгна смеха
от гърдите.
Аз мога! Аз мога!
Само за да си отмъстя!
Само за да ти върна
болка
за моята болка!
Сълза за сълза...
О, аз ли съм, Господи, тази жена?!
© Васка Мадарова Все права защищены