22 окт. 2008 г., 23:33
Сълзи
Ронят се една след друга
морни, мътните сълзи,
в мокра самота полазват,
бродят сноп разхвърлени лъчи.
Ту просветват, ту умират
в тънка, рохкава мъгла,
заспивайки, душата ми отмиват
лепкави утайки от смъртта...
Черно-бели силуети
се промъкват във воал от дим,
пъплят с хладни пируети ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация