6 окт. 2006 г., 23:42

Сълзи 

  Поэзия
854 0 8

Горещи сълзи,
солени сълзи
обливат лицето ми...
Ах как боли
от самота...
А аз съм омъжена...
Нима?!...

© Ласка Александрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много красива и истинска миниатюра! Възхищавам й се вече втори ден, докато се реших да напиша нещо.
  • Гледай напреди не унивай-живота продължава,мила!!!
  • Хубав,но много тъжен стих-дано скоро се промени...И аз съм омъжена(от две години)и сме щасливи да сме един до друг...Дано това не се промени,макар че всеки това повтаря"Е,първите години..",но ние вярваме че ще сме по-силни от ежедневието...Пожелавам ти и на теб да намерите и съхраните уважението...и дано спасите повече от Любовта.Искренни прегръдки от мен и успех...
  • Тя...самотата не признава, омъжена или не. Както и любовта.
    Поздрави за хубавия стих, Ласка!!!
  • Най- често са самотни омъжените жени!
    Поздрав!
  • Да ,така е ... има самота ,
    дори и да си омъжена жена.

    Поздрав и усмивка.
  • При такива Ласки, каква самота! Прегръщам те!
  • Охххх случва се Прегръща те една омъжена жена!
Предложения
: ??:??