Сълзите ти, превърнати в снежинки,
топят се върху топлата ми длан!
Със скреж четирилистни детелини
рисува март, от зимен студ скован!
Не мръзне само времето – не спира,
пулсира и към нов живот лети!
Догарят тихо нейде сред всемира
на празника последните искри!
И от студа навярно са очите ти
премрежени!... В тях има и тъга,
нахлула ненадейно – без да пита –
сред мислите на влюбена жена!