1 февр. 2008 г., 21:33
Сълзите ми утрото посрещнаха,
нощта изпрати ме с довиждане -
окъпана бе от тъгата ми -
ще бъде тъмна на посрещане!
Болката ми се целуна с небето,
но то целувката не върна
а прати дъжд и отми отровата,
която тегнеше в сърцето!
Обидени препускаха минутите,
секундите за миг поспряха,
за да се сбогуват с надеждите,
а после пак към вечността полетяха! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация