Бе следобед и събота беше...
По неволя - с горчиво кафе...
Притъмняло бе, с грохот валеше...
Беше слънчево в мойто сърце...
Стряха сушава бе кафенето...
Аз бях птица пък, с мокри крила
с непрестанния взор към небето,
но на суша, далеч от дъжда
И поседнах във ъгъл самотен,
с мокри дрехи, но с ведра душа...
С оптимизъм в душата закотвен...
Влезе в този миг... вътре дъжда... ...