Сълзите от небесния капчук

14 нояб. 2024 г., 21:23

Поэзия » Пейзажная

93 4 3

Като копнеж по ласката на мъж,

попила в пори подранило лято,

земята вече жадна е за дъжд.

В дъха ѝ скрита е молитва свята.

Превити стенат плачещи върби.

Напразно търсят свои отражения.

В пресъхналите езерни води

е само споменът за образ прежен.

Жълтее шалът мъхестозелен

със стръковете сухи на тревата.

И сякаш скоро задомен ерген

кротува даже пролетният вятър.

Не щеш ли, от планинския превал

(почти като в преданията стари)

любовна песен извиси кавал

в смълчаните умислени върхари.

И звън разля, на сушата напук,

и обич – да надвие още злото.

Затрогнат, от небесния капчук,

зарони над земята сълзи Господ.