Лежа отегчена и мисля за отминалия ден,
от мрачния полъх на нощта по-студен,
опитвам се да забравя какво ми причини
и се моля за всичко някой да ми прости...
Минута след минута, цигара след цигара,
лежа - сякаш някой насила ме накара,
вече не чувам как навън колите минават,
а само сълзите си как падат ли, падат...
Гласът ми отекна нейде в тишината,
трепна леко на Луната светлината,
сякаш веднага разбра мечтата ми,
но дори тя не поиска да чуе словата ми... ...