FaLLeN^AnGel (ДиаНа Щерева)
157 332
13 янв. 2008 г., 23:31

Сълзите падат ли, падат... 

  Поэзия
498 0 3

Лежа отегчена и мисля за отминалия ден,
от мрачния полъх на нощта по-студен,
опитвам се да забравя какво ми причини
и се моля за всичко някой да ми прости...

Минута след минута, цигара след цигара,
лежа - сякаш някой насила ме накара,
вече не чувам как навън колите минават,
а само сълзите си как падат ли, падат...

Гласът ми отекна нейде в тишината,
трепна леко на Луната светлината,
сякаш веднага разбра мечтата ми,
но дори тя не поиска да чуе словата ми...

Тишина сякаш почва да пее,
трепти, нотите най-тъжни владее..
Минута след минута, цигара след цигара,
без да искам, някой да живея ме накара...

© ДиаНа Щерева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздравления!!!
  • много хубаво стихотворение...
    с прекрасен финал...с обич за теб.
  • Не е лесно да забравиш, но времето лекува всички рани!
    Пожелавам ти го от сърце!
    Искрен стих!
Предложения
: ??:??