Сълзите - пепел правят от пожа̀ри...
Бих искал да напиша за черешите.
За росните треви и за цветята.
За толкова, очакваната среща,
в най-синьото на синьото ни лято...
За нежност ми се пише. За романтика.
За страсти и за белези по тялото,
от нощи, след които с тебе двамата,
приличахме на девствено начало.
Но нямам тъй, подобно вдъхновение.
Отеква в мен обидената мъка.
Безбройните от яд, стихотворения,
вещаещи единствено - разлъка...
И пиша за сбогуване и гари.
За очната соленост на дъжда.
Сълзите - пепел правят от пожа̀ри.
Догаря на молитвата, свещта...
Бих искал да напиша от носталгия,
по чаканата истинска любов.
Бих искал, но боли и ми е жално -
как вместо да ни ражда, е във гроб...
Стихопат.
© Данаил Антонов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря ти, Ангелче!
Пиша ли пиша... -
Благодаря! Честит празник на всички! Без красотата на българският език не бихме написали за красотите в душите ни!
-
Любовта идва и си отива, но красивата творба остава. Пиши и нищо, че е тъжно..
-
Харесва ми! Честит празник!
-
И при мен е така, все ме избива на тъжна вълна. Мисля, че не съм толкова мрачна, но в писането - да.
-
Хареса ми...
-
От болката понякога се раждат най-хубавите стихове! А пък когато човек е щастлив - просто няма време за стихове!
Има и такива случаи...
Поздрави! -
Наистина е време да напишеш нещо по-позитивно, Дани! Светът не започва и не свършва с един човек. Има толкова красота покрай теб, женски очи, които могат да облагородят всяка мъка. Или просто напиши" за черешите" като метафора за сладостта, разцъфнала по любимите устни на момиче..
Усмихни душата си с оптимизма на надеждата, момче! -
Във всяка мъка има скрита радост
във всеки край - началото блести
Гневът не носи на душата сладост...
пиши... за нежността, която те обезкости...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
