В белотата на коледния ден
намирам усмивчица за мен.
Докосната от чистотата на студа,
моля се за прошчица.
Самотата на дървото през прозореца ми маха.
Неизживяното в мене тя разплака.
Нека плаче без да се срамува.
Сълзите спомен за доброто в сърцето ми рисуват.
25.12.07 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.