Когато нявга бурята реши
да ни отнеме хубавите думи,
загубени сред ветровити друми,
поспри край мене и ме утеши.
Когато есен пее в кехлибар,
а капките се смесят със листата,
на рамото ми си сведи главата,
да пия аз от съ́лзите ти дар...
© Атеист Грешников Все права защищены