Видях... Видях красотата.
Видях справедливия, хубав живот.
Видях го, макар за минута
и веднага разбрах що е любов.
Толкова истинско, чак нереално.
Протегнах наивно ръце
и всичко изчезна, изпари се коварно
изчезна и част от мойто сърце.
Твърде много ли искам?
Само още минута поне
това вълшебство да чувствам.
Как да се върна, по-точно – къде? ...