Сън

12 сент. 2009 г., 16:20

Поэзия

499 0 3

Самодива & CAMCOH

Когато се затваряха клепачите,
погалени от нежни самодиви,
загледан в бързо-минувачите,
потъвах бавно в сънища красиви.

Заспивай, потопи се във насладата.
Една от нас остава да те пази,
съня ти да изпълва с пламък радостен
и с песни на искрящи водопади.

Сънувах я и пак, и още толкова -
хиляда сънища в една посока.
Единствена любов, любов до болка,
летяхме двама, нейде нависоко...

Внимавай и пази се. Твоите сънища
повеждат те по пътища опасни.
Безплътни сме, изчезваме по съмнало,
не влюбвай се, дори да е прекрасна.

Във утрото се сепнах, но с усмивка -
сънят бе приказно красив, нали...
Небето беше слънчева въздишка,
по облаците стъпвах, без следи.

Усмивката, създала в твоите сънища,
със себе си и тя ще отнесе,
а слънцето залезе ли и стъмни се,
отново до леглото ти ще спре.

Сън

Свързани произведения

Комментарии

Предложения