Sinyhe (Аз Мистик)
11 20
6 июн. 2007 г., 19:14

Сън 

  Поэзия
753 0 2
В сънят ми ти дойде
и грехът в илюзия трептеше.
Блянове обгърнаха ни в този миг -
навсякъде топлина цареше.
Страстта в погледа ти
и нежноста ме тъй привлече,
с красотата си пред мен стоеше -
океана от любов ме с плам зовеше.
Чувствах се на полета на песен -
сънят продължи, все тъй унесен,
споделях близостта
и копнеж от ласки връхлетя ме,
като тих порой възникна
и загубих всеки вътрешен покой.
Докоснах те - излята фина плът.
Леко разтреперан, приближих си устните до теб.
Целувка не последва, макар в плена да изкахме това.
Прошепнах нежно думи на раздяла,
може би очаквана изпълваше нощта,
не за сбогом - знам,че ме разбра.
Устоях ти, не можех аз да се предам
изчезнах с мисълта за теб,
в реалността избягах, сам.

© Аз Мистик Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • супер-евала
  • Ако си представиш спомен,който не се е случил и го съпоставиш по въздействие с някой действителен ще намериш ли разликата?Според мен не!Това не е упрек,нито похвала...просто така ми въздейства стихотворението ти :0)
Предложения
: ??:??