Сън

8 мар. 2005 г., 19:00

Поэзия

1019 0 2

Притихнала нежно в своите сънища,
пътувам в каляска от зведни мечти.
водят ме към тебе всичките пътища,
аз съм принцесата,а принцът си ти.

В люлка изтъкана от сребърни нишки,
луната нежно люлее своето зведно небе.
Докосваме млечния път и сякаш всичко
ефирно и обещаващо към теб ме зове.

Неусетно, бързо настъпи среднощния час,
остана сам принца,тъжи за принцесата,
пътува през своите сънища близо до нас.