За кой ли път аз идвам в твоя сън?
За кой ли път отварям прозореца свенливо?
И някак угасва тъмнината от отвън,
светва погледът ти тихо и игриво.
И сядам аз на леглото тихичко до тебе,
а лампа нощна пали се сама.
А ти притваряш твойте клепки леки
и се понасяш в разказвана от мен мечта.
Как в измислена страна от рози
вървиш по път обкичен с пъстрота,
а слънцето със огнен сърп те пази
от огледалото на свежата зора. ...