СЪН
Не вярвам да ти липсвам,
когато звездите заблестят,
когато слънцето те милва,
а луната ти пее с щурците...
И въпреки това знам, че ще ме галиш,
ще ме целуваш и прегръщаш,
ще мислиш за мен, само за мен...
Докато се събудя
отново ще си моя сън, моя блян, моя кошмар...
Дали си с друга или сам -
без мен си там, аз знам...
Ще бързам да заспя, за да те зърна...
Ще тичам и ще чакам да те видя...
Пак там, все там...
за да не кажеш, че моята любов те мъчи!
Ще бъдеш, знай, в моята душа...
В моята душа, догде умра...
© Миряна Николаева Все права защищены