24 июл. 2011 г., 10:04
Сън
Ти се вдигаш на пръсти, откъсваш звезда
и сияние розово бликва.
Като топла вълнà ме залива мечта
и полита нагоре молитва:
нека всички посоки ведно се сберат,
нека всички към тебе да водят,
че голям е и малък за нас е светът,
изтъкан от любов и тревога.
Това мъдро Небе ни събира насън:
ти закичваш звездица в косата ми.
И е наш, и безкраен е Млечният път.
А е пръстен венчален Луната.
и сияние розово бликва.
Като топла вълнà ме залива мечта
и полита нагоре молитва:
нека всички посоки ведно се сберат,
нека всички към тебе да водят,
че голям е и малък за нас е светът,
изтъкан от любов и тревога.
Това мъдро Небе ни събира насън:
ти закичваш звездица в косата ми.
И е наш, и безкраен е Млечният път.
А е пръстен венчален Луната.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Елица Ангелова Все права защищены
Предложения
-
-
Всегда я думал про жизнь в России И как по-русски нужно жить Когда юношей еще услышал Что русские во...
-
С тобою я. Я все еще жива. Мне времени немножечко осталось. Но стынет уж дыхание на губах и сковывае...
-
И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
