Светлан
37 19
14 сент. 2007 г., 19:19

Сън 

  Поэзия
739 0 11
Привет на всички! Вадя тук едни стари стихчета от нафталина, чета ги и си се чудя сам на себе си какви неща съм писал някога! :-)

Сън

Протягам длани да те стигна, но не мога
лицето ти със пръсти да допра,
а после се събуждам в изнемога
и дълго с поглед рея се в нощта.

За мен си като мит, като легенда,
поема неизречена докрай
и всеки стих отлита неизменно,
изгубва се във тъмния безкрай.

Ще те покрия нежно и с целувки
от челото до глезените чак,
дано под мойте парещи милувки
забравиш за извършения грях.

Не си отивай без да ме прегърнеш!
Какво от туй, че кратък е мига?
Сънят ми във кошмар ли ще превърнеш?
Ще те целуна и отново ще заспя!
 


© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??