Аз за небесни простори мечтая,
за дъхав аромат на море,
аз цяла искам на живот да ухая,
да се давя и чезна в червено от залез небе.
Аз искам, когато денят си отива,
да потъвам в пурпурни бездни
и кръвта му огнена в мен да попива,
топейки гърдите ми ледни.
И да създавам, си мечтая,
чудни мои светове,
живота си с пръсти там да извая
от пясъка на морски брегове.
Тогава най-сетне душата ми алчна
ще намери покой в съня,
за да спра да се лутам безсънна
в безбрежните блата на деня.
© Мария Панкова Все права защищены