СЪН

14 февр. 2007 г., 10:57

Поэзия

838 0 5

Очите ми прегръща мракът,
от нежната му шепа лъхва тишина.
А дланите му ласкаво поемат
умората и мойта самота.
Спокойна радост ме повежда
по тръпните пътеки на съня.
И не тежат ръцете ми от болка,
нозете ми танцуват с лекота.
Упойваща – и тъжна, и прекрасна,
е музиката на съня

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

СЪН

Искате да прочетете повече?

Предложения