Сънувам сън... - едно момиче
лудува сред разцъфнали треви...
Смехът извира от очите му
и вятър гали русите коси...
Едно момиче с две ръце прегръща
едно небе - безкрайна синева,
едно поле - море от макове,
една река - седефена стрела...
А светът като люлка вълшебна
приласкава го с топли ръце...
и извира дъга от душата му цветна,
бяла обич изпълва едно малко сърце...
Събуждам се...
Не знам защо, но ми се плаче...
Все още в плен съм на съня...
но мисля, че разбирам откъде е тази
безкрайна и подтискаща тъга...
Аз май че някога познавах
това момиче, изтъкано от брокат,
безкрайно истинско... и нереално...
Това момиче някога бях аз...
© Анета Русева Все права защищены