17 сент. 2008 г., 13:54

Сън 

  Поэзия » Любовная
819 0 1
************
*
В притихналата пръст съм,
шепот, крясък, онази тишина.
Разкъсва сивото небе нечакан гръм,
там съм - в грозна празнина.
Агонично обречена на самота,
проблясък на стъкло ме грабва.
Нахално пак се спуска вечерта,
дали къс от душата ми на някого трябва?
Премерени удари и страшен вик,
в перления блясък съм на капка дъжд. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Все права защищены

Предложения
: ??:??