Сън

17 сент. 2008 г., 13:54

Поэзия » Любовная

687 0 1

************
*

В притихналата пръст съм,
шепот, крясък, онази тишина.
Разкъсва сивото небе нечакан гръм,
там съм - в грозна празнина.

Агонично обречена на самота,
проблясък на стъкло ме грабва.
Нахално пак се спуска вечерта,
дали къс от душата ми на някого трябва?

Премерени удари и страшен вик,
в перления блясък съм на капка дъжд.
Между заключени крепости търся твоя лик,
а краят на съня е все един и същ.

*
***********************************************************

http://vbox7.com/play:df3028fb

Сън

Свързани произведения

Комментарии

Предложения