smile1 (Валка)
448 4639
20 сент. 2008 г., 20:07

Сън 

  Поэзия » Гражданская
515 0 7
Вървя по празната пътека,
за никъде...
заглъхват стъпките ми
леко,
на сън,
но... закъде?
Без цел вървя
и бързам,
не знам къде отивам,
затъвам
в мечти и спомени
незабравими
 и се препъвам,
но вървя.
Просветва мълния,
сънят е свършил,
светът добива своя цвят
като дъга след дъжд,
прехвърлена
от оня
и до тоя свят.

© Валка Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря корсар!!!Дори мисля,че ще е по-добре:"от оня
    и до тоя свят!"Като мост през световете.
  • стихотворението сън ти е много хубво,но аз бих завършил така:
    Просветва мълния,сънят е свършил.Светът си връща своя цвят.
    като дъга след дъжд се прехвърля от ония на този свят.
    Поздрави!
  • Вървя и се усмихвам,с високо вдигната глава Зем!Прекрасно е да си жив и да се чувстваш такъв.Благодаря ви,че сте ме прочели!
  • Я се усмихни-нали вървиш,това е важното! Зем.
  • понякога сънищата се сбъдват, Валка....но само понякога!
    поздрав вълчи!!
    дано сме сънували красотии....
  • Харесах!
  • Все ще те изведе някъде пътеката, няма страшно!
    Хубав стих! Поздрави,Валка!
Предложения
: ??:??