Ослушвах се за гласове от зимата,
но няма как – миришеха липите,
а някому, все още бях "любимата"
за други, вече бях любов изтрита.
Измамно се промъкваше и лятото
във тази, сякаш истинска картина,
но есента, като от филм излята,
поглъщаше фалшивите ми рими.
Коя съм и къде – сега забравих,
все още имам спомен от обичане.
Вървя след най-приятния си навик...
... че в сънищата всичко е различно!