8 июл. 2020 г., 13:21

Сън 

  Поэзия
668 5 11

Проплаква ли насън бунара?
Приглася ли му в тон чешмата?
Чимширът, къщичката стара
с три лястовички под стрехата...

Поскърцва ли пак гредореда?
Защо на бухти не ухае?
Коминчето нагоре гледа
звездички, за да пожелае

завръщане. Поне за кратко
на баба, дядо... Участ давна!
Но Бог покани ги на сладко
и чаша чай, така отдавна...

Сега са там. На пътя млечен,
след втория завой, направо.
Сънят е поздрава сърдечен
от тях.
              Но как боли от ляво...

© Деа Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • О, Доре! Не исках да те разплача!
  • Благодаря на всички, поспрели се тук! Някой вчера ми напомни за дядо и така...
  • Тъжно, но красиво!
    Поздрави!
  • Много чисто написано! Като мъниста си ги подредила, Деа. И въпреки тъгата е светъл спомен.
  • Винаги боли там...
  • Милата ми ❤️
  • Лявата болка е силата на обичта...Поклон!
  • Сигурно и вещите имат памет за своите собственици и тъгуват. Дори и само това, че без тях вече изглеждат различно.
    А уникалността, тя наистина е в простичките думи.
  • Хубаво е Деа...
  • Тъжно,но красиво! Поздравления! 🌹
  • Болката с времето стихва,
    но белег от нея остава...
    Носталгично!Хареса ми!
    Поздравления, Деа!
Предложения
: ??:??