Сънувам аз - окови счупвам
и в бездни безнадеждно рухвам.
В съня ми няма нищо - пуст е;
измъчва моята душа грамадна,мощна празнота.
Изчезва разума в далечината,
пред мен е само празнотата.
Безсмислие преследва моя сън.
Същественото е далечно,
а непонятното е вечно.
И изведнъж във тази пустош всемогъща
съзнанието се завръща,
болезнена е таз промяна, ...